[HTML4]

Пробвали ли сте да си купите нещо онлайн? Ако сте, със сигурност това, което ще напиша ще ви е до болка познато. За тези, които не са, от сега искам да ви предупредя : Заредете си батерията на лаптопа, вземете храна и напитки и си запалете тибетските свещи! Да, ония ароматните дето ги пазехте за някоя мадама да и спретнете романтика! Ще имате нужда от успокояващи аромати.

Винаги съм знаел, че ако е лесно няма да се падне на мен, но дори аз не бях подготвен за драмата, в която ми предстоеше да се забъркам. До този момент отдавах плача и хленченето на разни представители на онлайн магазини за пресилени, а за слабите продажби, за които те говореха, винях недоверчивия българин.

Преди три дни реших да прекрача границата от неверник към космополит пазаруващ в интернет. Харесах си часовник, спортно-елегантен, на поносима цена и реших : ТОЙ Е! И тогава започна драма сравнима с тази на лиричния герой от някоя от народните песни, т.е „искат ма мамо, дърпат ме”.

Ентусиазма:

С див ентусиазъм нахлух във фирмения сайт на марката, проверих характеристики и цена, четох възможности, гледах снимки. Цъках яко – зуум, още по-зуум, здравейте болтчета…

[HTML1]

Проучването

Проверка за по-ниска цена. „Няма начин, да няма начин!”, си казах и паркирах кануто на надеждите си, прибрах греблата на ентусиазма си в пристанището на e-bay – меката на фешън онлайн купувача. С радост установих, че цената на харесаният от мен часовник там е $69, за разлика в официалния, където бе $115. А кой каза, че няма далавера в интернетя?! За български портали дори не искам да отварям дума – веднъж се опарих, втори път ай нема нужда!

Съмнението

Къде е уловката?

Дето се казва да ви се напукат джуките като на стара индианка петите, нямаше да сте в състояние да ме убедите, че ей тия шарлатани продават истинския, ония заветен и така бленуван вече, след 4 часа ровене часовник. Да, ама се оказа възможно! След като надскочих балканското си недоверие, спрях да слушам другото си аз, нашепващо ми „Те такава цена не може да има”, смело цъкнах на „Купи сега!”.

К’во да го отлагам повече?!

Подхлъзването

Бях си обещал, че ще съм фешън пич и ще си купя от „нетя”, ама се хлъзнах по криволичещата пътечка на греха и реших да навестя „хардуерните магазини”. Ей, тъй на шопинг рисърч, дет се казва. Да не дава Дянков, да видите това, което аз видях! Модели, които в мрежата се мъдреха по $50-70 в магазините бяха по 280лв и нагоре! WTF?

Вече бях убеден – интернет е моето шопинг място!

Шамара

Ама шамар ви казвам, от ония дето като изплющи главата ми ехти като камбаните на Александър Невски по празник. Аз ръчкам „Купи!”, то ми вика „Дур! Сокерес у наш’те храсти?”, с две думи – къде съм се залетял така, като нямали доставка до Европа.

Как така, бе? Да беше за България да ги разбера, ама Европа?! Пак напирам, пустиняка пак се дърпа.

Отричането

Как да приема?! Ама аз исках да си пазарувам! Исках, ама само на мен ми пукаше за това. И тогава се почна обиколка сходна с тази на лирическия герой на Жул Верн от „Пътешествие около света за 80 дни”, само дето моето си беше онлайн, нали съм фешън пич! Последва див рейд през amazon.com, amazon.fr, amazon.de, amazon.co.uk и сходните на e-bay и други известни и не толкова известни пристанища за разбити сърца на онлайн шопинг маниаците…Оказа се, че колкото по-близо у Европата идвах, цената растеше в права пропорционалност.

Подкрепата

И тогава, когато бях готов да седна като и рева като Инджи от Перла, когато чичо й съобщава, че богатото и известно семейство Шадоолу я е избрало за своя бъдеща снаха, точно тогава се сетих – Аз модерен пич ли съм или лукова глава от Търколи бурканско? И с замах се логнах в Сурат тефтер, пишейки зов за помощ. Много от приятелите ми, част от които не бях виждал с години, окрилени от силата на социалната мрежа скокнаха със съвети. Да съм поръчал на адрес в САЩ, пък от там да ми го сурнат към БеГе-то, да ползвам посредник и още какви ли не варианти. Благодаря на всички, ама нали сме европейци, бе? Що такива схеми като на белотаджийте на Цветанов, дето им удари „излез контра” и им секна ДДС-то…за 3 дни.

Развръзката

След два дни, много питане, ровене и четене разбрах няколко неща. Може да сме в Европа, ама само на карта. А макар и там, сериозна част от света не знае, а и не иска да знае за нас. Дори да искаш да бъдеш гражданин на света, няма нужда ГДБОП да ти ограничат нета, просто интернет пространството и в частност онлайн магазините не плачат за нас. Дали защото още помнят как с кредитните карти на чичо Джон и стринка Мери палави тийнейджъри си напазаруваха дрехи за три МОЛ-а, няколко коли и вдигнаха къщи на няколко ката или просто щото им дреме колкото на нас за самите нас, не мога да преценя. Факт е обаче, че аз си останах с паренето в очите от взиране и четене, но без часовник…

Е, как да пазарувам онлайн?

[HTML5]

[HTML7]

[HTML8]