До кога ще сменяме маймуните една по една?

[HTML4]

В една клетка затворили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) наредила три кашона един върху друг, покачила се по тях и взела банана. От тавана започнала да пръска студена вода (намеса на Топ мениджмънта). Маймуните се разбягали.

[HTML1]

Закачили нов банан. Друга маймуна наредила кашоните, покачила се по тях и взела банана. Пак запръскала студена вода. Останалите маймуни я набили и изяли банана (работа в екип). Закачили нов банан. Сработил „рефлекса на Павлов“ – щом една маймуна решила да вземе банана, другите я набили, защото знаели, че всички ще бъдат намокрени, но не всички ще ядат банан (групова отговорност).

Действие Второ: Силата на екипа

Намесил се HR отдела. Подменили една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна решила да вземе банана, но останалите веднага я набили (фирмена култура). Постепенно подменили всички маймуни. Последната нова маймуна решила да вземе банана. Другите усърдно я набили, без да знаят защо – те никога не били мокрени (Team Spirit).

Остава отворен въпроса кога някой ще се престраши да смени всички маймуни наведнъж?! А на вас да прецените кои маймуни визирам…

[HTML7]

 

Е, как да пазарувам онлайн?!

 

[HTML4]

Пробвали ли сте да си купите нещо онлайн? Ако сте, със сигурност това, което ще напиша ще ви е до болка познато. За тези, които не са, от сега искам да ви предупредя : Заредете си батерията на лаптопа, вземете храна и напитки и си запалете тибетските свещи! Да, ония ароматните дето ги пазехте за някоя мадама да и спретнете романтика! Ще имате нужда от успокояващи аромати.

Винаги съм знаел, че ако е лесно няма да се падне на мен, но дори аз не бях подготвен за драмата, в която ми предстоеше да се забъркам. До този момент отдавах плача и хленченето на разни представители на онлайн магазини за пресилени, а за слабите продажби, за които те говореха, винях недоверчивия българин.

Преди три дни реших да прекрача границата от неверник към космополит пазаруващ в интернет. Харесах си часовник, спортно-елегантен, на поносима цена и реших : ТОЙ Е! И тогава започна драма сравнима с тази на лиричния герой от някоя от народните песни, т.е „искат ма мамо, дърпат ме”.

Ентусиазма:

С див ентусиазъм нахлух във фирмения сайт на марката, проверих характеристики и цена, четох възможности, гледах снимки. Цъках яко – зуум, още по-зуум, здравейте болтчета…

[HTML1]

Проучването

Проверка за по-ниска цена. „Няма начин, да няма начин!”, си казах и паркирах кануто на надеждите си, прибрах греблата на ентусиазма си в пристанището на e-bay – меката на фешън онлайн купувача. С радост установих, че цената на харесаният от мен часовник там е $69, за разлика в официалния, където бе $115. А кой каза, че няма далавера в интернетя?! За български портали дори не искам да отварям дума – веднъж се опарих, втори път ай нема нужда!

Съмнението

Къде е уловката?

Дето се казва да ви се напукат джуките като на стара индианка петите, нямаше да сте в състояние да ме убедите, че ей тия шарлатани продават истинския, ония заветен и така бленуван вече, след 4 часа ровене часовник. Да, ама се оказа възможно! След като надскочих балканското си недоверие, спрях да слушам другото си аз, нашепващо ми „Те такава цена не може да има”, смело цъкнах на „Купи сега!”.

К’во да го отлагам повече?!

Подхлъзването

Бях си обещал, че ще съм фешън пич и ще си купя от „нетя”, ама се хлъзнах по криволичещата пътечка на греха и реших да навестя „хардуерните магазини”. Ей, тъй на шопинг рисърч, дет се казва. Да не дава Дянков, да видите това, което аз видях! Модели, които в мрежата се мъдреха по $50-70 в магазините бяха по 280лв и нагоре! WTF?

Вече бях убеден – интернет е моето шопинг място!

Шамара

Ама шамар ви казвам, от ония дето като изплющи главата ми ехти като камбаните на Александър Невски по празник. Аз ръчкам „Купи!”, то ми вика „Дур! Сокерес у наш’те храсти?”, с две думи – къде съм се залетял така, като нямали доставка до Европа.

Как така, бе? Да беше за България да ги разбера, ама Европа?! Пак напирам, пустиняка пак се дърпа.

Отричането

Как да приема?! Ама аз исках да си пазарувам! Исках, ама само на мен ми пукаше за това. И тогава се почна обиколка сходна с тази на лирическия герой на Жул Верн от „Пътешествие около света за 80 дни”, само дето моето си беше онлайн, нали съм фешън пич! Последва див рейд през amazon.com, amazon.fr, amazon.de, amazon.co.uk и сходните на e-bay и други известни и не толкова известни пристанища за разбити сърца на онлайн шопинг маниаците…Оказа се, че колкото по-близо у Европата идвах, цената растеше в права пропорционалност.

Подкрепата

И тогава, когато бях готов да седна като и рева като Инджи от Перла, когато чичо й съобщава, че богатото и известно семейство Шадоолу я е избрало за своя бъдеща снаха, точно тогава се сетих – Аз модерен пич ли съм или лукова глава от Търколи бурканско? И с замах се логнах в Сурат тефтер, пишейки зов за помощ. Много от приятелите ми, част от които не бях виждал с години, окрилени от силата на социалната мрежа скокнаха със съвети. Да съм поръчал на адрес в САЩ, пък от там да ми го сурнат към БеГе-то, да ползвам посредник и още какви ли не варианти. Благодаря на всички, ама нали сме европейци, бе? Що такива схеми като на белотаджийте на Цветанов, дето им удари „излез контра” и им секна ДДС-то…за 3 дни.

Развръзката

След два дни, много питане, ровене и четене разбрах няколко неща. Може да сме в Европа, ама само на карта. А макар и там, сериозна част от света не знае, а и не иска да знае за нас. Дори да искаш да бъдеш гражданин на света, няма нужда ГДБОП да ти ограничат нета, просто интернет пространството и в частност онлайн магазините не плачат за нас. Дали защото още помнят как с кредитните карти на чичо Джон и стринка Мери палави тийнейджъри си напазаруваха дрехи за три МОЛ-а, няколко коли и вдигнаха къщи на няколко ката или просто щото им дреме колкото на нас за самите нас, не мога да преценя. Факт е обаче, че аз си останах с паренето в очите от взиране и четене, но без часовник…

Е, как да пазарувам онлайн?

[HTML5]

[HTML7]

[HTML8]

Защото размерът има значение!

[HTML4]

Вече десетина дни се шуми около пенсионирането на „родните звезди”. Те, нашите естрадни величия, от близкото и не чак толкова близко минало като по команда скочиха за „достойни старини”.

Пак те, „великите имена”, дали всичко за нас, простосмъртните за да сме щастливи, а сега било ред да получат своето. Тук леко се смутих как точно ще се мери въпросното величие, и кой е по-, по-, най-?!

За какво ми е министър, ако не е помислил вместо нас? Министърът на културата Вежди Рашидов вече има решение на този казус. Системата за момента функционира за писателите, но скоро ще се намери аршин и за останалите творци.

“Когато сложиш на масата творчеството на един писател, когато една над друга книгите се издигнат, един ще има 50 см (говорим за книги!), а друг 10 см. Нали знаете, че разликата между 10 см написани книги и 1 метър е 90 см?”, попита риторично министърът.

А кой каза, че размера не бил от значение?!

[HTML1]

Радостно е когато министър е така инициативен и в името на изкуството е готов да внедри нова система за оценка творчеството на някой автор. Било то и в сантиметри.

Притеснява ме обаче, че всичко това с ордените, паричните стимули и невинните обяснения за нормална награда, в размер  на средна работна заплата е пак за наша, пак за моя сметка. Да, защото парите няма да дойдат от фонда „Успешни продажби на статуетки” на майстора на малката пластика, а от държавни пари.

Нещата започнаха да ми се изясняват, защото когато политик реагира така позитивно, винаги има за какво да се притесни човек. Да, ама видиш ли министъра Рашидов, който си призна, че и той  като типичен творец  не си е запазил документи за стаж.

Нека пак някой ми обясни, защо аз трябва да плащам за това?

И не на последно място – ако тези приказки могат да умилят днешната младеж, то аз имам, макар и бледи спомени от преди 89-та. И тогава, както и сега въпросните „заслужили” правото на достойна пенсия се редяха на същата хранилка за държавни пари. Не говоря само за концертите, конкурсите, частни партита за избрани „другари”, а и възможностите за радио ефир, участия в новогодишни програми и куп други мероприятия, от които не капеше, а течеше държавна пара.

След промените през 89-та същите ТЕ, скачаха по концерти на всякакви партии и сдружения, нароили се с раждането на демокрацията.

Не ми допада хората да бъдат делени на наши и ваши, достойни и недостойни! С какво неплащането на осигуровки с години превръща някой в „достоен” гражданин на тази държава?

Не ми допада, че именно хора разследвани за укриване на доходи биват толерирани повече от редовно и почтено платили лептата си на държавата!

Ама те имали норматив за концертите и за да изкарат правели по 2-3 на ден! Брей, ще се разплача!

Не ми допада, с парите на родителите ни да се плащат пенсии, определени по странната метрична система на министър Рашидов!

Тук е момента, музиканти, оркестранти и други „арт деятели” да скокнат и да ми разкажат приказката „Ти знаеш ли как се става музикант?”. Часове солфеж, музикално училище, консерватория и всичките тези години неуморно свирене…

Нима летец-изтребител е по-лесно?

Да ме прощава министър Рашидов, но ако той иска да се конкурира с прогнозата за нивата на река Дунав по радио Хоризонт, нека не замесва всички ни в това! И да, за мен е проблем деленето на хората на достойни, и по-малко достойни…А уж пред закона сме равни, само че както винаги някой са по-равни…

[HTML5]

[HTML7]

[HTML8]

Ана, Мария, Борисова, да закрием болниците! Да живее естествения подбор!

[HTML4]

Що така бе, Ани?!

Защо само с 50% орязани субсидии за спешна помощ, хемодиализа, ТЕЛК и психиатрична помощ?! Я направо ги закрийте тези болници, спешни центрове и други подобни сборища на кича и разточителството! Ние европейска държава ли сме или не?!

Какво имаш да им се чудиш, тетке? Направо с голямата балтия и да се свършва! А после естественият подбор ще си свърши работата.

Ако искате да оставите и своята лапичка на пътеката на историята ни, бих се осмелил да предложа нещо още по-хубаво. Я се консултирайте със социалните и като втора стъпка оправете пропуска за пенсионната възраст. Какви са тези мекушави решения, какви са тея лиготии? Предлагам за мъжете да е поне 74, а за жените 72 години. Така и на Дянков ще му излезат сметките. Както се казва : „И вълкът сит, и агнето цяло”.

Абе, Ани, да те питам само кой ще плаща после за сътвореното от хитруши като теб? Не знам дали ти е известно, но по закон тези дейности са държавен приоритет и се осигуряват на всеки гражданин, независимо дали той има здравни осигуровки или не. Държавните болници получават парите за тях чрез субсидия, превеждана от здравното министерство. Тези пари покриват дейността по хемодиализата, психиатричната помощ, работата на ТЕЛК и част от спешната помощ – прегледите, изследванията и лечението на пациенти, които са имали нужда от тях, но не е било необходимо да бъдат хоспитализирани.

[HTML1]

И коя, по дяволите си ти, че ще лишаваш баща ми от хемодиализата му? Ако си открила безплатен заместител на тази животоподдържаща процедура, що си трайкаш бе, Ани?

Ама то на чужд гръб и сто тояги са малко, нали, тетке? Като завалят дела, а те ще завалят, повярвай ми, сметката с държавни пари ще бъде платена! Какво да ти пука на тебе? Какво ли съм седнал да те занимавам с терзания на простосмърните? И ако все още ти се струва нереално, тук съм длъжен да ти споделя, мила Ани, министърко моя, че ще съм сред първите потърсили услугите на адвокат.

Но да се върнем на темата!

Ани, мила тетке, я кажи ми ти кой и какво ти причини, че така с тоя геноцид? Ясно е, че трябва да се прочисти „лошия материал” на тоя „шибан народ”, ама бива ли така грубо?! Що с бутонките напред?

Ама аз те разбирам, Ани! Къде по-сложно е да се направят ревизии на болниците, да се изритат пиянките, да разръчкаш сестрите…Някак си по-европейско е хем да си плащал осигуровки, хем бинта да си купиш, пък и иглите да си занесеш, че и за грижи на медицински персонал да си платиш. Да, тетке, и частни сестри си имаме по болниците ако не знаеш аз да ти кажа.

Как за какво бе, Ани? Ми как да се наспят онези от нощната смяна? Плащаш си по два кинта на час, а милата кротко спинка на празното легло до теб. Не, че ще свърши нещо ако имаш нужда, ама да не съдим медиците строго! И те са хора, и те имат нужда на нощна смяна да поспинкат.

Ама си е уморително, тетке! Аз за това не записах и медицина! Никога не съм можел да пия толкова!

Едно не ми дава мира, тетке! Питам се само, защо за баща ми няма медикаменти, но след щурма на отделение от тумба цигани, веднага за приетия евро-ром се намират?! И на банкомат ги научихме да ходят, и пак с мойте пари, Ани! Все така на чуждо ги учим…

Като се замисля си права! Те от години са по Дарвиновия принцип за естествения подбор – само силните оцеляват. Време е и ние да започнем по него!

Сега разбирам, Ани! Ти не ни вредиш! Ти ни помагаш! Така най-накрая ще се прочисти тая нация и ще останат само читавите! Ах, колко съм бил сляп за добротата ти!

Ани, Мария, Борисова! Сега, след като всичко ми се изясни съм спокоен! А на теб да ти пожелая да си ми жива, че много здрави ги изпртихме! Е, не без помощта на медицинските грижи, ама не бива да сме дребнави! Те нашите лекари са добри – от каквото те лекуват, от това си и умираш…

Айде, и със здраве!

[HTML5]

[HTML7]

[HTML8]