[HTML4]

Беше страшно, беше ад! Два месеца сутрин, обед и вечер, каквото и да направиш от всички посоки крещяха – криза! И така всеки ден, докато не се паникьосаха бабите и дядовците. Стреснаха „биг гъзарите” по банките и те просто дръпнаха шалтера..Официално и ние нахлухме в кризата.

В целия този калабалък никой не успя да ми каже кога ние излезнахме, че пък  и дори успяхме да потънем отново …

Малко по-късно, това световно чудо не ме подмина и мен…Останах без работа, по причини имащи много малко общо с цифри, резултати или криза, но и това е друга тема.

Това, което ми се случи ми отвори очите за истината. Страхотия, безработица и примрели от кеф работодатели. Всички те, бизнесмени, сега бяха щастливи .Беше просто: „Криза е, хора много, пази си мястото!“. Да, ама не точно!

Аз лично се убедих, а и си го доказах многократно, че половината от обявите са си чиста „пунта мадре” /на испански / и всъщност  хора  не им трябваха. Бяха се метнали на вълната на новия ”имидж мейкинг” / т’ва е на английски/ демек – пускаш обява, следователно  за теб криза няма…И пускаха, ама яко! Реших, че аз на пук ще им бия контра и няма да пращам на техните обяви моите си документи…Всичко до тук като в любовна сага, но се излъгах и пратих на едни . Еййй, пишман станах!

Гледам, голяма компания, международна  и кандидатствах.,а след това зачаках. Мина не повече от седмица и ми се обади нежен глас да ме покани на интервюто.Тук е момента да споделя,че всъщност поканата беше молба . Тогава не обърнах особено внимание  на това, но по-късно щях да разбера какво са имали предвид. Уговорихме си дата, час и един  ден преди това ме уведомиха, че ще участвам в тест!!! Реших, че може би е нормално – все пак не беше ниска позиция. Притеснението ми започна да расте правопропорционално с объркването на девойката по телефона от въпроса : „А какъв е този тест?”.

[HTML1]

Явно си имах работа с поредната служителка от отдел  Човешки ресурси, която не е много в час  за какво и как да подбира персонал. Другия ми любим вид представители на тази порода са тясно специализираните в конкретно търсене за дадена позиция , които са толкова безпомощни когато се наложи да „ловуват“ за друга длъжност…То е същото като в риболова – няма как да идеш на блесна и да хвърляш в язовир,а ако го направиш  ,то по-добре да ловиш на плувка с шпек салам…

На въпросния тест, макар и малко затруднена, девойката ми разясни, че става дума за логически цифров анализ и аналитично мислене. Звучи като диагноза с перспектива не повече от 6 месеца, но всъщност е проба дали  можеш  да смяташ с двуцифрени числа и да разбереш какво ти казва елементарната графика на листа.

Силно притеснен от времето – 40 въпроса за 37 мин. започнах да драща, но на 38-мата минута, когато милото дете обяви, че от интерес е правила теста с нас и стигнала до 23-ти въпрос ,бях вече в паника. На другия ден се оказа, че имам повече верни ,отколкото тя- прочетени въпроса…

Стигнах до заветното интервю, което е едно от смислените 7, на които съм бил  през последните 6-7 години. Всичко мина, благодариха ми за отделеното време . Малко се смутиха от отговора ми на въпроса:”Колко бихте  искали да получавате?”,а именно,че вече доста години си мечтая за число по-голямо от 3500 български лева, но някак не  приеха откровеността ми.А,бяха много настоятелни да чуят!

Е, нищо не се получи, но пък само месец след това отново пуснаха обявата. Всъщност дадох пример само с една от  фирмите.

. Извода, до който достигнах  след  2 месеца без работа е ,че си изграждаш няколко неизбежни навика:

• да си направиш план как да уплътниш утрешния си ден
• да прегледаш обявите
• да преразгледаш идеите си по точка 1-ва

Гледайки обявите ден след ден ,ти просто  ги запомняш. Ако не си абсолютна високопланинска „скарабадуга” / митично бързо забравящо същество/, то няма да ти убегне  как всъщност все едни и същи все не могат, или по-скоро не искат да си намерят персонал.

Добре де, другари, ама нали е криза? Нали е  пълно с ценни  кадри?

Няма как да стане, като с оправданието “криза”, започнаха да се провеждат разни там извратени експерименти от типа :”Кой ще ми плати та да работи при мен?”!

Да ,ама  няма такъв вариант…или има,а аз греша ? Попаднах всъщност на един такъв -с личен автомобил, 400лв след данъци, горивото за сметка на работника.Ха- ха-ха !!!

И както казват в един друг  край на България - и те така те!

[HTML5]

[HTML7]

[HTML8]