[HTML4]

„Аз съм само негър от щата Алабама…“ – няма начин да не сте чували за песента! Ако не за нея, то репликата е също толкова известна…

Е, и аз преди седмица разбрах какво е т’ва да си роб от плантация за тръстика или поне ме доближиха максимално до чуството.

Ще започна малко по-отдалеч историята за тези, които не ме познават…

Принципно съм миролюбива личност, избягваща конфронтациите, но нямам идея защо действам като магнит за конфликти?! Може би ще да е от облеклото ми или външния вид. Тези, който ме познават обаче към края на този разказ ще са истински възхитени от търпението ми…Обещавам!

[HTML1]

Та – тъй като ми се наложи за една институция да си извадя бележка колко точно съм бил без работа от друга институция, то аз получил подробни указания се запътих да изпълня задачката. Говоря за Бюро по труда.

Ще прескоча частта с 39-те градуса температура, слънце и други обстоятелства опитващи се да ме откажат от похода ми и ще преминем директно към първата ми среща с въпросната бюрократична машина.

Влизам аз в стаята до чиято врата има надпис „Записване“ и след вежлив поздрав „Добър ден“ получавам отговор „За к’во си?!“

ФАК! ЗА К’ВО СЪМ?! – поемам въздух и се усмихвам – Явно не говорим на един език, освен ако нещо не се е променило в етикета за нормално държание послените 40мин, подхвърлям вежливо към кльощавата лелка с джуки на пепелянка. Уви разговора, ако мога така да го нарека продължи да върви в две паралелни измерения.

-ШШ а носиш ли всичко?! Ти списъка видя ли?

- Ако говорите за листа А4 с разпечатан текст и много допълнен такъв с грозен почерк на ръка – да видях го…

Тази реплика май хвана дикиш, щото онази се озъби, а чичката до нея спря да чете вестник. До тогава не знаех, че нито е първия, който така си крета на службичката в администрацията на някоя институция, нито последния, с който ще се видя…Но да се върнем на лелката. Няма да предавам разговора дословно, а само ще спомена, че продължи още 2 мин, в които аз говорех на ВИЕ, тя на ТИ. Около 110-тата секунда не издържах и насочих вниманието и към тази малка особеност, която явно обаче си била само мой проблем. В крайна сметка почти трябвало да и благодаря за тия 120 секунди, щото как съм могъл аз да не прочета и ръкописното?!?! Направо светотатство в храма на безработицата!!! Ама как така не съм си носил диплома, лична карта, копие от нам какво си ехееееееееееееее!!!! А да навия ръкава за кръвна проба?!

Скараха ми се, мъмриха ме за невежество, държаха се с мен като с най-големия боклук при това няква бюрократична мишка взимаща заплатка, колкото са ми осигуровките на месец!!!! И да, издържах го, защото ми трябваше скапаната бележка…И си тръгнах. И бях доволен, защото тя за разлика от мен не знаеше какво ще последва.

След по-малко от два дни пак бях там, вече подготвил реч, но ме финтираха. Като в ония виц – чукам, влизам, нея я няма, но пък чичката надзирава свита женица попълваща си документите…

-Добър ден!А вие сте заети…-виждам жената и се обръщам да излеза и изчакам отвън..

-Ти за к’во си? – явно така е стила на общуване, който се е наложил в Бюро по труда, знам ли?

-Ами да се запиша, ама виждам сте заети и ще изчакам…

-Абе ти не виждаш ли, че има човек?!?! Ще изчакаш!

ФАК! ФАК! И пак ФАК! Явно в тази сграда има портал към паралелна вселена – виждаме се, но не се чуваме!

Дойде лейтенант Кобрети и тряснах дипломи, сертификати, трудови книжки, 3 косъма за ДНК тест, кръвни резултати, алкохолна проба и всичко, което е мечтала. Тя не ми остана длъжна и ми метна тесте формуляри.

Вече мислех, че съм се отървал, попълнил всичко когато тя с нескрита радост ми съобщи, че ми предстои пътуване до НОИ, ама съм нямал шанс за днес – било 15:05, а те работели до 15:30…

И от тогава се сещам за тази дребна чиновническа душица и не спирам да се чудя : Ами ако наистина отивах разчитайки на помощ за намиране работа и финансова помощ?! Нали за това си плащам данъците?! Всъщност дори повече – от моите пари идва заплатата на лейтенант Кобрети! ХА! Та тя работи за мен! А аз много не обичам подобно отношение от хора работещи за мен към мен! Ооооо, да!

Но пък спечелих – усетих нещо ново! Разбрах какво е да си роб в плантация за тръстика…И понеже съм с душа голяма, другата седмица мисля да върна услугата на госпожата. Дали знае какво точно значи „Трън в петата“?!

Предполагам ще я доближа с крачка по-близо до усещането с жалбата до неиния началник. Аз знам как да лекувам подобни проблеми. Гарантирам ви тествано е при БТК, ЕВН, ОББ – работи!

Ако той не може да реши проблема с учтива усмивка и много вежливо го молите да ви напише : Не мога да реша проблема /име, фамилия и подпис/ и му обяснявате как с това отивате при неговия шеф…все един ще знае как…Не за друго – въпроса е принципен! Няма как да ме връщат назад във времето, било то и в Алабама!

[HTML5]

[HTML7]

[HTML8]