[HTML1]

Спи, Дяконе!Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти.От там не виждаш
…съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви.Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи.
Край просяка минава Беемве.

На пътя към Европа се продават
В ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори.

…Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

Автор: Златина Великова

Edit: Стихотворението е написано през 2002г.

…след подобни думи човек няма какво да добави. Щом един млад човек може да види реалността и да я опишие така точно, то господа Управляващите какъв модел розови очила носят, че не го забелязват? А да забравих! Не са виновни те – ония “другите” така им го оставиха…

[HTML7]